Posts

Истинското лице на Иван Гарванов

Image
На 3 юни 1897 година в Солун от сръбска ръка е убит учителят в Солунската българска гимназия Христо Ганов. Атентатът е добре премислен, като тримата нападатели атакуват нищо неподозиращия учител в ресторанта на елитния хотел “Коломбо” - средищно място наевропейските граждани и интелигентните солунчани. На помощ на своя колега се притичва бъдещият председател на ЦК на ВМОРО Иван Гарванов, който е ранен в главата, но успява да оцелее. За проявената храброст и жертвоготовност на Гарванов разказва българският търговски агент в града Атанас Шопов в доклад до министър-председателя д-р Константин Стоилов от 26 юни 1897 г. С решение на княз Фердинанд и по предложение на д-р Стоилов, за показаните самопожертвование и мъжество Гарванов е награден с офицерски Кръст от Народния Орден за гражданска заслуга. Като вярвам, че истинският характер на човека се проявява именно в подобни решителни моменти, споделям с вас разказа на Атанас Шопов.




Господине Министре,
По случката на 3-ти в хотел “Коломбо” имах…

Един документ за отношението на Османската империя към Княжество България в края на 1900 г.

Image
До Търговското Агентство на България в Дедеагач

Ваше Благородие,
Тъй като България е една подвластна провинция на Турската Империя, имам чест да Ви уведомя, че Вий, като се поканихте на определения час за нейните поданици и чиновници, трябва да присъствате заедно с тях на молебена, който ще се извърши в дома на Управлението на Негово Императорско Величество Августейшия ни Господар, което присъствие Ви се налага по службата Ви и длъжността на подчиненост. Всяка отговорност, която би поизлязла от противното Ви поведение, явявам Ви, още от сега, че остава върху Вас.
25.11.1316 (1900) г.
Дедеагачки Мютесариф (окръжен управител)
Мехмед Мохарем


Един интересен документ за политиката на България към българите в Османската империя

Image
Министерство на Външните Работи и Изповеданията


Отделение: Политическо                                                                 София, 23 февруари 1899 г. Номер 703                                                                                          Поверително


Господине Агенте,

Двама жители от с. Дуган-Хисар, Дедегачка каза, живущи временно в Стара Загова – Петко Киров Сираков и Петко Недялков с прошение до повереното ми Министерство, като излагат, че те и още 20 семейства от гр. Ферре и селата Окуф и Дуган-Хисар, искали да се преселят в България, но че Турското правителство им запретило, молят Министерството да се застъпи за тях и им издействува от турските власти разрешение за изселването им.
Този не е първий случай, гдето групи от български семейства са искали да се изселят от Турция. Българското правителство всякога е отказвало каквото и да е съдействие в това отношение и даже е полагало всевъзможни старания за да отклони такива семейства от намерението им да се изселят. …

Другото лице на поета Яворов

Image
Днес ще ви разкажем една не особено приятна история от освободителното движение на българите в Македония. С началото на новото двадесето столетие се ожесточават борбите между различните крила в революционното движение. Стига се до въоръжени сблъсъци между чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и на  Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), в които от братска ръка загиват редица храбри българи. В началото на 1902 г. Върховният комитет възлага на офицерите от българската армия Софроний Стоянов и Константин Кондов, съвместно с представителя на Вътрешната организация Гоце Делчев да извършат анкета сред населението в проблемните райони, за да се изясни кой е виновен за братоубийствените сблъсъци. През втората половина на месеца, начело на сборна чета от 29 души, офицерите преминават границата, за да се срещнат с Гоце във вътрешността на Османската империя. По пътя се натъкват на заложен от уважавания поет Пейо Яворов капан, с който той се опитва, манипулир…

Записки по провалените въстания (отговор)

Image
Статията „Записки по провалените въстания“ на Александър Стоянов повдигна важния въпрос за отговорността, която носи историкът. Отговорност както към обществото, така и към миналото – към хората, за които пише. Много често те нямат възможност да се защитят - мълчаливо понасят бичовете на учения. Играейки си с миналото, конструирайки го според неговите собствени представи, историкът е способен с лекота да зачеркне всяка една личност и трайно да измени спомена за нея. Марксическата историография се профилира в това направление.
Историкът обича да заклеймява предателствата, да осъжда виновните за неуспехите, да посочва правите. Понякога го прави без да се интересува от подробностите, без да се опита да се постави на мястото на хората, за които пише. Но как самият той би реагирал, ако е подложен на безкрайни средновековни мъчения, за да разкрие местоположението на селската чета? Как би реагирал на заплахата, че семейството му ще бъде унищожено, ако не посочи представителите на местния рево…

За премахването на паметниците на комунистическия режим

Image
На лъжата краката са къси. Лъжата не трябва да се толерира. Истината трябва винаги ясно да се казва.
Πремахването на паметника пред Националния дворец на културата е крайно закъсняло действие от страна на Столична община.  То трябва да бъде  продължено с преместването в музея на всички останали паметници в София, които възхваляват не само Съветската армия, но също така Българската комунистическа партия и партизанското движение в страната.
Рушащият се монумент пред НДК беше символ на желанието на българското общество по време на Прехода да скъса с комунистическото минало – игнорирайки го. Сега, почти три десетилетия след краха на диктатурата на БКП, премахването на паметника и бъдещото  възстановяване на Мемориалния комплекс на загиналите войници от Iи VIПехотен полк бележи нов момент в развитието на обществото ни – ясно осъзнаване на престъпленията на Режима на комунистическата партия и уважение към съдбата на хилядите българи, загинали по знайните и незнайни бойни полета - не в името…

Циганите в Македония и Вътрешната македоно-одринска революционна организация

Image
Използвам повдигнатата през последните няколко дни дискусия за мястото на циганите в българското общество и необходимостта от ангажиране на институциите с проблемите, произлизащи от неуспешната им интеграция, за да ви представя кратък откъс за ролята и участието на циганите в българското освободително движение в Македония в началото на XX в.
Текстът представлява спомен на войвода на ВМОРО. Вярвам, че ще е интересен. 
Читателите ще видят, че въпреки изминалите повече от 100 години, много характерни особености от поведението на двата етноса са се запазили.  Постарал съм се да запазя езиковите особености на текста. 
В Лерин и Битоля отдавна са заселени цигани чергари. Повечето от тех са християни и като такива всички се поддадоха както на патриаршисти, така и на екзархисти. Официалният им език в пазаря и между населението е чисто български, но в дома е чергарски, гурбетчийски. Без изключение в Битоля всички беха екзархисти. Поради нежеланието на плащат кирия, по-бедните, които много се движа…