Posts

Showing posts from June, 2017

Един поглед върху положението на българите в Османската империя през 1897 година

Представям на вашето внимание един поглед на българските преселници от Одринска Тракия за положението на техните сънародници в Османската империя през 1897 година и за официалните отношения между Османската империя и Княжество България през същия период. Текстът е публикуван на 30 октовмри 1897 г. във вестник „Странджа“ – орган на дружество „Странджа“
„Всички вярващи виждат и с удоволствие констатират, че отношенията на България с Турция, официално са превъзходки и сношенията на правителствата им са дружелюбни, но така ли е във вътрешността на Турция?
Такива ли са отношенията и във вътрешността на Турция? Такова ли е положението на робското население в тази варварска държава? Ако някой е по-близо до това клето население; ако някой може да проникне в душата и сърцето, с кръв обляти, на тази злочеста рая, със силата на всичкия свой глас ще извика: „Боже, има ли правда в този бял свят? Има ли искреност и откровеност у човечеството? Не е ли всичко потънало в подлостта и тайнствеността?!“. …

Не стига, г-н Редакторе, гдето тия поганци Турци цели 500 години ни отвличаха децата, убиваха, грабеха, та сега вече, като сме свободни, пак да вършат това

Представям на вашето внимание едно писмо до редактора на в-к „Странджа“ за отвлечено българче от турчин във Варненско в края на XIX век. Детото е отвлечено с цел да бъде убито, но благодарениe на намесата на властите, то е спасено. 

Господин редакторе, Мисля интересно ще бъде, ако в един от най-близките броеве на Уважаемий Ви вестник „Странджа“ поместите, но разбира се като преработите в по-добър смисъл – даже, ако е възможно да поместите една статийка върху следващата твърде важна и интересна новина: „В град Балчик 6-годишният син на Старший полицейски стражар Васил Матеев, наименуемо Кайчо, на 16 септември по пладне, като си играяло по (неразчетено), било отвлечено от Турчина, именурм Ахмед Хюсеинов, слуга в с. Той Куюсу, Балчишка околия – причината за това отвличане е била, че въпросний Турчин знаел негде си заровени пари и докато не се заколяло едно гяурско дете курбан, парите не можели да се изкопаят. От направените разпореждания както от властта, също от самия Матеев, който си о…

Количеството трябва да отстъпи мястото си на качеството

Петко Каравелов много хубаво го е казал преди  104 години, ама кой да го слуша…  И ако в текста заменим „средни и специални учебни заведения“ с университети (все пак става дума за разлика от 100 години и коренно различна структура на обществото), думите му звучат много на място в нашата съвременност:

             Да може да получи първоначално образование всекой българин, трябва да бъде целта на народното просвещение. При това организацията на нашите училища е такава, че отделенията служат почти изключително за да приготвят ученици за класовете, класовете за гимназиите и гимназиите за университетите! Напротив, нашите училища трябва да приготвят хора, годни за всичко онова, което условията, в които живеем вътрешно и в които сме поставени външно, са способни да им дадат определената работа за полезен труд и сносен поминък; затова особно внимание трябва да се обърне върху средните и специални учебни заведения. Идеята да се въздигат колкото е възможно повече училища и да се втикнат в тях …

Пътешествие до ареста в Перник – край (3/3)

Image
Преминаването през Перник премина в пълно мълчание, като се изключи неочакваното извинение на младежа. Все още не бях изгубил надежда, че ще се прибера по някое време вечерта – обмислях дали ще е много нагло да се обадя на Ники да дойде да ме вземе от Перник. Нощните стопове въобще не ги обичам, а влакове и автобуси предполагах че няма как да хвана вече – минаваше 8 и половина и се беше стъмнило. Бели кахъри би казала баба ми, ако знаеше за какво си мисля. Така де, спряхме сред още други паркирани полицейски автомобили пред голяма масивна сграда. Нашите двама герои полицаи отидоха (по техните думи) да видят какво ще става с нас и ни оставиха отново сами в колата. Момчето леко скимтеше, а пък аз още се занимавах с горните мисли – как ще се прибера тая вечер. По едно време при нас дойде друг полицай – личеше си, че е старши – на пагоните му имаше звездички. Този път започнахме отзад напред – първо стана дума за мен, а след това се обърна към моя колега автокрадец. Направи ми впечатлени…

Пътешествие до ареста в Перник 2/3

Image
Данко – полицай номер 1, беше висок около метър и деветдесет и носеше масивен златен часовник. През отворения прозорец на буса ясно успявах да чуя разговора му с Митко (другият полицай) – Данко му обясняваше как сега цяла вечер ще се занимават с тези ненормалници – моето психично болно момче и аз. Явно ни бяха хванали на косъм, защото се оказа, че са застанали на отбивката само една минута преди нашето пристигане. Ама не било проблем – по-нататък също ни чакали колегите им. Митко отвори вратата и се обърна към шофьора: – Добре де, видя микробуса и реши да се качиш? А ключовете къде бяха? – Е, как къде, на таблото бяха. Иначе нямаше да се кача. – това беше единствената трезва мисъл, която забелязах у него за цялата вечер. – Хайде, излизай, бавно! – Обърна се полицаят към крадеца. Понечих да отворя и аз вратата, за да изляза, но Митко рязко ме сряза – Ти стой тук, къде си тръгнал! Двамата полицаи опряха момчето на буса и внимателно му сложиха белезници. Позакачаха го малко – добронамер…

Пътешествие до ареста в Перник 1/3

Image
Няколко минути след като бях започнал да махам за стоп по международния път от Гърция за София един раздрънкан микробус рязко намали, давайки ляв мигач. Учуден от това странно решение на шофьора инстинктивно свалих ръка докато премине, въпреки че не разбирах реално какво искаше да ми каже. Противно на всякаква логика обаче той спря по средата на платното и ми махна да се качвам. Взех си раницата и бързо скочих в буса, защото зад едни храсти често се криеха патрулки, а човекът си беше в очевадно нарушение. Зад волана стоеше младо момче с доста болнав и изморен вид.  – За къде сте? – го попитах, но не получих никакъв отговор. Повторих въпроса – За София ли сте?  – Ще мина оттам. – отговори ми тихо и потеглихме.        Самият микробус беше в изключително лошо състояние – според мен беше от тези, с които транспортират работниците от селата до цеха, в който работят. Забелязах надписи преди да се кача, нещо свързано с Бобов дол, но не си спомням какво точно пишеше. Нямаше радио и …

Походът към Будапеща (София – Будапеща 4/4)

Image
Събудих се извит върху шофьорската седалка. Навън беше абсолютен мрак, едвам се различваха силуетите на камионите. Главата ме болеше, явно не бях спал много. Зад мен похъркваха Иво и македонецът. Те много хитро бяха легнали удобно на леглата отзад. Излязох да се пораздвижа за да ми се опресни съзнанието. Паркингът се беше понапълнил – явно доста шофьори бяха пристигнали през нощта. Замислих се за това, което ни предстоеше –  надявах се човекът все пак да ни закара до Будапеща. Но изминалите два дни ме бяха научили да не се радвам прибързано и да не си правя планове. Със сигурност щяхме да излезем от Сърбия обаче, а това и за мен и за Иво беше най-важното. Не можехме повече да я траем тази държавица, в която сякаш всичко беше срещу нас.
Седнах на един камък и захапах последния сандвич. Странно е как колкото повече престояваха, толкова по-вкусни ставаха. Опитах се да разсъждавам върху този сложен казус, но не ми се получи особено добре. Все още покой не ми дава този въпрос, така че, ак…

София – Будапеща (3/4 – Някъде около Белград)

Image
Стопирахме под парещото слънце. Колко точно беше температурата не знам, но имах чувството, че съм си наврял главата във фурна. Не бяхме сигурни дали чакаме на правилното място, просто това беше най-близко до паркинга. Магистралата беше на около половин километър от нас, но не искахме да стопираме на нея – със сигурност беше по-горещо, а и имаше голяма вероятност да отнесем по някоя глоба. Предполагахме, че този път е за Нови Сад, но можеше и за другаде да бъде, решихме все пак да рискуваме. След 5 минути Иво реши да види дали по-напред има някоя бензиностанция или поне сянка, защото наистина не се търпеше. Продължих да махам, като предполагах, че скоро ще се завърне. Това не стана, но за сметка на това ми спря очукан микробус. От вътре се показа типичният балкански работник – потен, мръсен, пушещ възможно най-евтините цигари. Пътуваше за Нови Сад. Бързаше, но все пак се съгласи да изчака малко колегата да се завърне. Чака, чака и си замина човекът. В този момент полудях, ей, много се…

На стоп до Будапеща (2/4 – от някъде до никъде)

Image
От шофьорската седалка мъж на средна възраст ме гледаше с любопитство. Очакваше да кажа нещо, но на мен не ми се говореше. Всички тези мисли, които ми минаха докато тичах към колата, вече нямаха значение. Всъщност не ме интересуваше за къде пътува човекът, важното беше да се махнем от това прокълнато място. Реших да изчакам той да ни заговори – няма шаблон на поведение в такива ситуации, всеки човек е уникален и те предразполага по различен начин. Представи се на английски, попита откъде сме. Ясна работа, не беше сърбин – сърбите са шовинисти и веднага биха изтъкнали родината си. Преминавахме бавно покрай останалите групи стопаджии, някои ни махаха с усмивка, други омърлушено бяха впили поглед в земята. Голяма част от тях най-вероятно са пренощували на границата…
Унгарецът по някаква зла ирония пътуваше за едно село до Ниш. Климатикът работеше, приятната прохлада ми вдъхна нови сили и с шофьора започнахме да разискваме балканските работи (или по-скоро аз му ги разяснявах). Фактът, че…

На стоп до Будапеща (1/4)

Image
Рано сутринта с Иво се срещнахме на Централна гара в София. Аз бях подранил, за сметка на това почти не бях спал вечерта. Преди дълъг стоп рядко успявам да се наспя, не толкова от притеснение, колкото от вълнение. Свобода е пътуването на стоп, а свободата е непредсказуема. Именно в това е чарът, заставаш на пътя и където те отведе съдбата, там ще се озовеш. Понякога се возиш на стари и разбити коли, някои от тях дори не са минали и технически преглед, пълни с цигани. Друг път пък милионери, помнещи от къде са тръгнали, ти предлагат да те закарат с последния модел BMW, бързо и комфортно.  С Иво не знаехме какво да очакваме, бяхме тръгнали за Виена.
Не обичам стопирането в покрайнините на големите градове, затова хванахме влак от София до Драгоман. Не противоречеше на философията ни да пестим всяка възможна стотинка, билетчето струваше по-малко от левче. Почти нямахме пари, аз имах по-малко от сто лева (и то едвам събрани и не възнамерявах да ги харча всичките), Иво все пак имаше значи…

Бургас

Image