Един интересен документ за политиката на България към българите в Османската империя

Министерство на Външните Работи и Изповеданията



Отделение: Политическо                                                                 София, 23 февруари 1899 г.
Номер 703                                                                                          Поверително



Господине Агенте,


Двама жители от с. Дуган-Хисар, Дедегачка каза, живущи временно в Стара Загова – Петко Киров Сираков и Петко Недялков с прошение до повереното ми Министерство, като излагат, че те и още 20 семейства от гр. Ферре и селата Окуф и Дуган-Хисар, искали да се преселят в България, но че Турското правителство им запретило, молят Министерството да се застъпи за тях и им издействува от турските власти разрешение за изселването им.

Този не е първий случай, гдето групи от български семейства са искали да се изселят от Турция. Българското правителство всякога е отказвало каквото и да е съдействие в това отношение и даже е полагало всевъзможни старания за да отклони такива семейства от намерението им да се изселят. В това си поведение Българското правителство се е водило от съображението, че не е в наш интерес еднородниците ни отвъд границата да напускат бащините си огнища и да се преселват в България.

Общонародните ни интереси изискват да се стараем да увеличаваме и усилваме, а не намаляваме и отслабваме българския елемент в Турция. По тези именно съображения, ний ще отказваме и за напред всяко съдействие за изселване, и в кръга на законността ще възпрепятстваме на всеки опит за преселение в Княжеството.

Моля Ви прочее, да имате във вид горните съображения, когато подписаните въпросното прошение, или които и да са български семейства от Турция, поискат Вашето съдействие за улеснение в изселването им. Вменявам Ви в обязаност не само да отказвате подобно съдействие, но да се стараете да отклонявате такива българи от това вредително за народните ни интереси намерение.

Приемете, Господине Агенте, уверение в отличното ми към Вас почитание.



Тодор Иванчов


ЦДА,ф. 333К, оп. 1, а. е. 89, л. 11-12.








Comments

Popular posts from this blog

Истинското лице на Иван Гарванов

Другото лице на поета Яворов

За премахването на паметниците на комунистическия режим