Истинското лице на Иван Гарванов


На 3 юни 1897 година в Солун от сръбска ръка е убит учителят в Солунската българска гимназия Христо Ганов. Атентатът е добре премислен, като тримата нападатели атакуват нищо неподозиращия учител в ресторанта на елитния хотел “Коломбо” - средищно място на  европейските граждани и интелигентните солунчани. На помощ на своя колега се притичва бъдещият председател на ЦК на ВМОРО Иван Гарванов, който е ранен в главата, но успява да оцелее. За проявената храброст и жертвоготовност на Гарванов разказва българският търговски агент в града Атанас Шопов в доклад до министър-председателя д-р Константин Стоилов от 26 юни 1897 г. 
С решение на княз Фердинанд и по предложение на д-р Стоилов, за показаните самопожертвование и мъжество Гарванов е награден с офицерски Кръст от Народния Орден за гражданска заслуга. Като вярвам, че истинският характер на човека се проявява именно в подобни решителни моменти, споделям с вас разказа на Атанас Шопов.





Господине Министре, 

По случката на 3-ти в хотел “Коломбо” имах случая да Ви изложа на няколко пъти обстоятелствата, които са я предшествали и съпровождали; указах на резултатите от нея, на мерките от страна на властта и на постъпките от страна потърпевшите пред следствените власти. В следващите ми донесения Ви описвах и миналото на покойния Христо Ганов, а така също и неговите действия преди и във време на самото сбиване; но що се отнася до ранения учител Иван Гарванов, ограничих се само да кажа, че той е ранен. Сега считам за своя длъжност, Господине Министре, да Ви изложа някои подробности за учителя Гарванов, които вярвам заслужават вниманието Ви. 

Учителят Иван Гарванов е родом от Стара Загора, момък на 28 години и особено енергичен. Средното си образование е получил в Стара Загора и Пловдив. След едногодишно учителстване в родния си град, той е постъпил във Физико-математическия факултет при Висшето училище в София и след три години го е свършил. Като наклонен повече към физиката, той е бил изпратен да се специализира по тоя предмет във Виена, където е престоял 2 години. После се е посветил на учителската кариера. Бил е поканен за асистент във Висшето училище, но понеже много по-отрано го е блазнела идеята да иде и да пръска светлината на науката в Македония, той е станал преподавател в Солунската Българска Гимназия, където учителства от три години насам. И след нещастната случка на 3-ти, той е останал пак непоколебим и в бъдеще да се посвети на народнообразователното дело в Македония. Но целта на настоящето ми е да Ви привлека вниманието върху самоотвержеността и самопожертвованието на Господина Гарванова във време на нападението на сърбите върху неговия колега Ганов на 3-ти в хотел “Коломбо”. Седял на друга маса, когато забелязва, че приятелят му бил нападнат с оръжия от Сърбите, Гарванов се спуща с голи ръце, за да го спаси. Неговата борба с убийците е учудила всички присъстващи. Ако покойния Ганов не беше ударен по-рано с тъпо оръдие по главата, можеше да се вярва, че причинената му от куршума рана нямаше да предизвика моментална смърт. Спусналите се връз Ганова убийци, Гарванов успял веднага да разпръсне със своите силни удари, но жалното е, че още от първия удар на кръвожадния убиец, Ганов е станал жертва. Сърбинът Александър, който с гола кама в ръка е искал да промуши един от българските учители, е бил хванат от Гарванова и силно повален на земята. И какво кавалерство! - измъква камата от ръката му и я захвърля далеч в градината при всичко, че е имал възможността да я забие в гърдите му. При отнемането на камата той си разрязал само едната ръка. След това оставя Алексанра и хваща другия Сърбин Ташко в минутата, именно когато той с револвер искал да стреля връз друг един от българските учители, поваля го на земята, но в това време някой дръпнал Гарванова, освободил убиеца, който веднага се впуснал с изваден револвер връз Гарванова. Но неустрашимия Гарванов хваща убиеца за мускулистите му ръце и едва успява да го отбие,  като не му дал възможност да стреля право в главата; куршумът е само закачил лявата страна на главата му. И тъй, освен че спаси двама свои другари от смърт, като излагаше на /нерачетено/ себе си, но и най-после уморен в неравната борба с убийците, можа да запази себе си от смъртните удари. Както виждате, самоотвержеността и храбростта на Господина Гарванова са примерни. 

Като Ви излагам всичко това, позволявам си да Ви кажа, Господине Министре, че храбростта и самопожертвованието на Господина Гарванова заслужават една награда. Оставям на Вашето благоусмотрение за какъв именно орден да го представите на Негово Царско Височество. Ще си позволя да кажа само, че награждаването самопожертвованието и храбростта на Господина Гарванова ще направи най-добро и най-насърчително впечатление в Македония. 

Приемете, Господине Министре, уверение в отличното ми към Вас почитание. 

Княжески Търговски Агент: А. Шопов

Comments

Popular posts from this blog

Другото лице на поета Яворов

За премахването на паметниците на комунистическия режим